Ледената поляна

На ледена поляна-ледено дърво,

На него ледени листа - бели, не зелени.

На заледената трева като снежен килим,

Лежи покрита със сняг ледена жена.

С леден поглед тя гледа статуи от лед,

Те стоят на тая заледена поляна,

Сред ледена трева покрай ледено дърво

Във форми ледено-зловещи ,те стоят.

Устните и побелели от студа,

Косата и цяла в лед и скреж,

Кожата и бледа обвита в палто ,

Лежи и с ледена усмивка гледа тя.

Дали сърце има сигурно се питаш,

Не, няма, отдавна бе разбито то,

Сега тя на света си отмъщава,

Сърца разбива и хора заледява.

Красотата и неземна лесно запленява

Като хищник тя дебне и примамва,

Примамва жертви на ледена поляна

Където с ласки нежни ги заледява.

Тя отдавна прекрачила е границата тънка

Между любовта и силната омраза ,

Сега тази омраза и помага

Всичко в лед да преобразява.

На ледена поляна-ледено дърво,

На него ледени листа - бели, не зелени,

На ледена трева лежи не жена,

 а самата тя Омраза!